Когато една майка целуне детето си, това е не просто ласка, а биологичен процес, с който любовта нашепва: „До теб съм. И винаги ще бъда.“
В този кратък миг — когато устните докоснат детската кожа — се случва нещо необикновено в дълбините на мозъка:
❤️ Активират се нуклеус акумбенс и допаминовите пътища — източниците на удоволствие, които свързват радостта с този миг и подсилват първичната връзка.
❤️ Амигдалата и хипоталамусът – центровете на емоциите – се включват, за да създадат усещане за сигурност и принадлежност.
❤️ Окситоцинът — прочутият „хормон на любовта“ — се отделя в телата на майката и на детето, като намалява стреса, засилва доверието и задълбочава привързаността.
За детето тази целувка е нещо много повече от утеха.
Тя е вълшебство, което успокоява стресовите системи — регулира кортизола, потиска страха и подпомага изграждането на емоционална устойчивост.
Целувката на майката не е обикновено действие. Тя е древен биологичен механизъм — безмълвно обещание за закрила и безусловна подкрепа, убежище в съзнанието, където детето ще продължи да се връща цял живот, дори когато майка му вече не е до него.
Любовта оставя следи, които науката вече може да проследи, а детето ги усеща с цялото си същество много преди да може да ги осмисли.
Превод: ЗаБавно детство
Източник: Life Facts
Коментари
Публикуване на коментар