„Това за мен е раят!“ Така възкликна синът ми спонтанно един ден преди 4 години, докато си избираше книги в библиотеката.
Днес, вече на 10 години, това твърдение е още по-вярно и обичта му към книгите е все така силна, а жаждата му за нови истории не стихва.
Бих искала да обясня:
👉 Общинската библиотека в нашия град е стара и прашна.
👉 Детският отдел се намира в едно твърде малко помещение.
👉 90% от книгите са от 70. и 80. години (но пък с чудесни преводи или въобще – хубави книги) или от най-некачествените издания в началото на демокрацията.
И все пак, едно дете вижда там своя рай!
Да! Децата имат нужда да им четем още отпреди да се помнят. Защото книгите не са просто забавление – мъдростта, която се крие в страниците им подрежда ценностите, развива въображението и мисълта, а и щом едно дете изгради връзка с книгите, тя остава за цял живот.
Когато записахме момчето в библиотеката на около 3 г., беше най-младия читател. Месец след месец гради отношения с библиотекарката, трупа опит и развива интереса си към книгите. Разговаря свободно и уверено за необходимите му книги и винаги е предизвикателство да се задоволят търсенията му. Талоните с взети книги вече могат да бъдат повързани като книга, четем наши стари книги, а и купуваме много нови. Според списъка, който водя сме прочели почти 500 книги.
Но цифрите са без значение, ако останат без подплата от любов и вдъхновение.
А на 6 години да твърдиш, че това място – точно това, най-тясното, изпълнено с овехтели книги е твоят рай... Това доказва обичта.
Четете на децата си! Четете им стойностна литература. Бъдете критични и избирателни, не всички публикувани книги стават за четене, не всички възпитават. Създавайте отношение към естетиката на писаното слово и всичко един ден ще започне да се връща. И ще разберете, че е имало смисъл.
❓ Помните ли кога за първи път усетихте магията на книгите? Беше ли библиотеката „рай“ и за вас като деца?
Коментари
Публикуване на коментар