Вчера гледах едно забавно видео, което показваше разликата между момчето и мъжа. Действащите лица всъщност бяха на една и съща възраст, да кажем към средата на двайсетте, но действията им показваха инфантилност за мъжа-момче и зрялост за мъжа-мъж, която се изразяваше в активно участие в дома – например да си оправи леглото, да си вдигне масата, да подреди дрехите си.
Но нещо в това видео куцаше. Нещо липсваше.
Липсваше пътят, по който момчето става мъж. А той е съвсем ясен и започва още когато момчето проходи. Оттогава докъм 6-годишна възраст детето има вътрешен стремеж да помага, да се хареса, да допринася към семейството, да бъде като родителите. Това е времето да го научим на домакинска работа и да му създадем навици, за които нежно да продължим да го подсещаме и по-нататък, когато неговите собствени мисли го отдръпнат от нас, майките и го доближат повече до бащите.
Ако пропуснем този период или решим, че „детето е още малко за това“, с времето естественият му ентусиазъм за помощ отслабва, а на негово място се появява усещането, че домакинската работа не е негова отговорност.
След 6-годишна възраст започва нов етап – детето все повече търси независимост и изява. Тогава вече може да поема конкретни, постоянни отговорности – да слага и да вдига масата, да си оправя леглото, да подрежда играчките или бюрото си. И е важно да подхождаме не с критика, а с насърчение и похвала за добре свършената работа, защото в тази възраст вътрешната мотивация все още се изгражда.
На 10 – 12 години, при навлизането в пубертета, идва ново предизвикателство – детето вече не просто изпълнява задачи, а се учи да носи отговорност. Ако преди това е свикнало с по-незначителни ангажименти, сега може да поеме и по-сериозни – например да се грижи за домашен любимец, да помага с пазаруването или готвенето.
Но разбира се, най-важната стъпка към изграждането на един отговорен мъж е активният пример на бащата. Когато синът вижда, че баща му подрежда масата, поправя нещо вкъщи, участва в грижата за семейството, той възприема това като естествено мъжко поведение.
Още повече, че един баща с примера си лесно може да научи сина си на важни житейски уроци, като например:
🟠 Отговорност. Да поеме отговорност за своите действия и да се грижи за себе си и за другите.
🟠 Самостоятелност. Да натрупа умения, с чиято помощ да бъде независим и да може да се справя с различни ситуации.
🟠 Уважение. Да уважава жените и да се отнася към тях с достойнство.
🟠 Умения за справяне с трудности. Да се научи да се справя с предизвикателствата и да не се отказва при първата срещната трудност.
Пътят от момче към мъж започва не на 20 години, а още в ранно детство. Това е процес, който изисква търпение, последователност и най-вече – правилните насоки от наша страна.
И си мисля, че ако успеем да изградим у синовете си навици за отговорност, самостоятелност и участие в семейния живот, когато пораснат няма да се налага да се учат от някое видео, защото те вече ще са мъже не на думи, а на дела.
❓ Съгласни ли сте, че в реалността основната отговорност за изграждането на мъжа пада върху майката, а не върху бащата? Може ли майката сама да възпита истински мъж, или без бащин модел това е невъзможно?
Коментари
Публикуване на коментар