Мнението на едно четящо дете за „Дневникът на един Дръндьо“

Знаете ли какво четат децата ви? 

Често пиша за това, колко важно е не само да се чете, а и какво точно се чете на децата. Защото книгите влияят – те поставят основата на детския мироглед и отношението към красивото както в емоционално, така и в лингвистично и естетическо отношение.

Уверена съм, че родителят трябва внимателно да избира детските книги, без да оставя нищо на случайността. Защото в противен случай може да се окаже, че книги като „Дневникът на един дръндьо“ на Джеф Кини възпитават децата ви.

С безкрайно любопитство установих, че книгите от тази поредица са сред най-често заеманите от българските библиотеки. И макар, че разбирам, че децата четат това, което е модерно сред връстниците им, то не приемам това за достатъчно добър довод.

Защо ли? 

Защото в поредицата е заложен негативен модел на подражание. 

Главният герой е мързелив, егоистичен, често лъже и манипулира, за да се измъкне от неприятности. И макар че в литературата без негативни герои не може, проблемът тук е, че тези черти не се представят като нещо, което героят трябва да преодолее, а напротив – те са източник на комични ситуации и дори успех. 

Защото героят не израства морално

В класическата детска литература главният герой обикновено преминава през изпитания, учи се от грешките си и става по-добър човек. Дръндьото обаче почти няма развитие на характера – той остава същият през цялата поредица. Това не помага на децата да осъзнаят важността на ценности като честност, състрадание и отговорност.  

Защото освен беден език се демонстрира и повърхностен хумор

Книгата е написана в прост, разговорен стил, изпълнен с жаргоннин изрази. Това, разбира се, я прави достъпна, но не развива езиковите умения на децата, нито обогатява тяхното мислене. За разлика от произведения с по-богат език, тук няма дълбоки описания, красиви метафори или сложни сюжети, които да стимулират въображението.  

Защото четенето не е представено като ценност

Грег сам признава, че не обича да чете и че избира книги с най-малко текст. Това е опасно послание, защото нормализира идеята, че четенето е скучно или досадно. И въобще, идеята да четеш книга, в която разбираш, че четенето е неприятно е меко казано противоречива.

Във видеото ще чуете мнението на десетгодишния ми син за „Дневникът на един дръндьо“, което завършва с въпрос към вас, родителите.