„Децата, които прекарват почти цялото си време в групи с деца на тяхната възраст, изолирани от сериозните занимания и грижи на обществото, без почти никакъв контакт с възрастни, освен тези, които се грижат за тях, започват да вярват, че онова, което правят „всички други деца“, е най-правилното, най-доброто и единственото нещо, което можеш да направиш."
- Джон Холт
.png)
В съвременна България децата прекарват над 8 часа дневно далеч от семейството си от невръстна детска възраст. Така се подреди животът, че родителите са твърде заети с материалното оцеляване, за да могат да отделят време за един обикновен, спокоен и автентичен живот у дома с децата си. За сметка на това, често са успокоявани, че не количеството, а качеството на времето прекарано заедно е важно.
Последствията, разбира се, може да се забележат на всички нива – загубена идентичност на децата, липса на морални устои и ценности, неуважение към възрастните, издигането в култ на егото...
Пълноценна комуникация с хора от различни възрасти, вземане на участие в разнообразни роли и ситуации в социалния живот, достатъчно време да наблюдават родителите си как се справят с различни проблеми и най-вече качествено време прекарано заедно е моята рецепта.
Но какво мислите вие? Осъществима ли е? Или имате по-добра?
Коментари
Публикуване на коментар