Помните ли
„Сладкопойна чучулига
над полето се издига...“?
А помните ли „Пей ми, славею чудесни“?
На снимките виждате къщата на автора им, Цоню Калчев в красивото село Джулюница през октомври 2024 г.
Той е един от първите автори, които утвърждават селския бит и ценности в българската детска литература, а творчеството му (стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки) е събрано в 6 книги за деца.
В продължение на 30 години е учител в родното си село, разкрива вечерно училище за възрастни, води активна читалищна дейност и публикува творбите си в детски вестници.
И какво от това? Макар че всяко българско дете е израснало с поне едно от неговите стихотворения, днес домът му се разпада.
От информация в интернет разбрах, че през 2018 г. е откупен с дарения от жителите на селото с цел да бъде дарен на великотърновската регионална библиотека, за да бъде превърнат в къща-музей, но изглежда, че библиотеката не успява да спечели необходимия европейски проект, с чиято помощ да ремонтира къщата.
В началото на 2022 г. тя е дарена на община Лясковец, а общинската администрация се ангажира с каузата да я превърне в културен туристически обект и... толкова.
Днес, почти 3 години по-късно къщата е пред срутване и природата я поглъща. Портата зее, дворът е обрасъл, стъклата счупени...
Мисля си за чучулигата когато се разхождам край Джулюница. Знаете ли колко е красиво там! Стъпвам по тревата и виждам сюжета на цялата песен да се развива пред очите ми. В гората край селото чувам да ми пее славеят чудесен.
Красотата още я има – все същата като преди 100 години, от времето на Цоню Калчев. Но родолюбивите българи ги няма. Това е истината и тя е очевидна.
Все по-усърдно отрязваме корените си и си мислим, че е безнаказано, но децата ни растат – поколение след поколение – все по-бедни духовно и все по-откъснати от културата, историята и традиционните ценности на родната си страна.
Не ме убеждавайте в противното.
Да наизустиш на 3 г. имената на българските възрожденци или да изрецитираш възрожденско стихотворение изглежда добре в интернет, но не е достатъчно. Гордо да спазваш езически обичаи, макар да си кръстен в православната вяра, заради която са ни мачкали 500 години не е нищо повече от неграмотност.
Идеята ни за родолюбие е сгрешена. Тя е сведена единствено до показност и очакване на овации. Но да възпитаваш в любов към родината изисква колективни усилия на родители, учители, институции и държава. Нужна е концепция, а не повърхностни изблици на чалга-култура.
Според правилата на добрата интернет журналистика тук е мястото да предложа решение на проблема и да завърша с възрожденски патос. Но аз нямам реалистично предложение, което да вярвам, че ще проработи. Нямам у очаквания за промяна към добро. Тенденцията върви надолу и както винаги в тази страна спасение не дебне отникъде.
Добрата възпитателна основа, на която би могло да се гради родолюбие гние в забвение – както пряко, така и преносно. И всички ние с бездействието си сме виновни за това.
Честит ден на народните будители!
Коментари
Публикуване на коментар