Вярвам, че наше родителско задължение е да възпитаваме уважение към родния език, за да поведем по естествен начин децата към уважение на родната култура и усещане за национална принадлежност. Това става, разбира се, с много четене, но не само.
Тук трябва да се подходи с внимание, любознателност и критическо мислене от страна на родителя. И сега ще ви обясня защо.
Предполагам, че забелязвате агресивното навлизане на английски думи в българския език от години. Аз съм филолог (английски) и тези чуждици никак не ми пречат в разбирането на смисъла на новобългарския, но силно ми нарушават езиковата естетика.
Българският и английският език са от две различни и далечни езикови групи, азбуките са различни, културите са различни, дори християнството ни е различно. Цялото ни светоусещане е различно поради изброените факти.
И все пак, твърде често преводачите на детска литература (за филми дори не искам да споменавам) вършат работата си през пръсти, може би поради ниска култура, липса на знания или национално самочувствие. За жалост по този начин формират едно все по-малко грамотно поколение, което се характеризира със слабо познание на родния език и култура (няма как, двете вървят ръка за ръка), уплашено от родните стари думи, но пък майсторки говорещо и пишещо на безумна шльокавица, с още по-неадекватни съкращения (за пример давам абсурдното „ппц“, което би трябвало да означава „по принцип“, без да има връзка с каквито и да е правила за съкращение или пък „пс“ заето от английското P.S. или postscript, от латински – post scriptum, което на български е правилно да се изписва П.П. – послепис.)
Целта на този дълъг увод беше да достигнем до... Нощта преди Коледа!
За думата „Коледа“ и липсата ѝ на връзка с Рождество Христово, което всъщност празнуваме, ще пиша друг път, ако ви е интересно.
Но днес искам да наблегна на „Нощта преди Коледа“ и всички красиви преводни книжки, които носят това име.
Този израз звучи много напевно и приятно на английски и помага на автора му, Клемънт Кларк Мур (преподавател в Духовната семинария на Протестантската епископална църква в Ню Йорк) в създаването на световноизвестното стихотворение. Но, ето на, на български тази нощ не е коя да е, а именно Бъдни вечер. И на Бъдни вечер ние, в официално православна България, не закачаме чорапчета по камините си, нито чакаме трепетно дебеличък Свети Николай с румени бузки да кацне с елените си на покрива. (Само на мен ли този образ на светеца ми изглежда пълна подигравка?)
Бих писала още за отношението и празнуването на Рождество Христово, но не искам да измествам основната тема – опознаването на чужди култури не бива да е за сметка на родната и няма начин да бъде полезно, когато се случва преждевременно.
Всъщност въпросът за езика и културата е много по-дълбок и няма как да бъде изчерпан в няколко параграфа, защото когато превеждаш е необходима богата обща култура и житейски опит, за да не деформираш оформящото се детско съзнание и да не създаваш паралелни светове, които да откъсват децата от традициите и корените им. Напротив, нужно е познание, внимание и много хй любов.
И както казва Ноам Чомски, „Езикът не е само думи. Езикът е култура, традиция, обединение на обществото; езикът е историята, която образува същността на обществото. Всичко това е въплътено в езика.“ Затова и трябва да го пазим.
Коментари
Публикуване на коментар