Хоби ли е четенето на книги?

 

Скоро една дама настоятелно ми напомни, че четенето е просто хоби. Което ме накара да се замисля... наистина ли? 

За всеки случай проверих значението на думата. Според Wikipedia „... „хоби“ е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Хобитата на хората са много разнообразни в зависимост от техните интереси и умения. Хобито се различава от професионалната работа по това, че то в повечето случаи не носи парични облаги и се практикува доброволно в удобно време. Но не са малко случаите в които една и съща дейност се извършва от някои като хоби, а от други като професия.“

Но моята гледна точка е съвсем друга.

Четенето в ранна детска и начална училищна възраст е толкова повече от хоби! То е основа на живота – настоящия и бъдещия.

Откакто се помни, детето на което се чете, свързва тези моменти с приятно прекарано време с родителите, но не само – през книгите то оформя светогледа си и усета за естетика. Затова са и толкова важни четирите фактора за подбор на книги – смисъл на текста, богат изказ, правилен шрифт, красиви илюстрации. Малкото дете, на което се чете поезия развива паметта и чувството си за ритъм и рима в мерената реч, то неусетно и естествено започва да римува.

Но при правилен подход от страна на родителя четенето би могло да бъде много повече от това. 

Често съм споделяла начина, по който четем с Момчето. В блога ни можете да откриете всички статии на тази тема в раздел „Книги и четене“. Той не е нещо нечувано, но развива любознателността му. И защото за 9 години четене виждам ефекта на този метод, никога няма да приема, че четенето е просто хоби. У нас четенето е учене. И то учене, което е приятно. 

Как се постига учене чрез четене? По най-лесния и естествен начин – като се подхранва любознателността на детето и като му се показва на практика как се търси информация. 

Непознати думи

От съвсем малък му обяснявам всички непознати думи, които срещаме. С годините се научи да пита, когато срещне такива думи. Още в процеса на четене проверяваме значението, независимо дали го зная или не. Това е и един естествен начин да показваме на децата за какво всъщност трябва да се използва интернет, а именно, за откриване на полезна информация.

Имаме си и буркан за нови думи, за който съм ви разказвала – в него отделяме особено красиви думи, които срещаме за първи път, или други, които са ни впечатлили. Сутрин изтегляме дума от буркана и се стараем да я използваме колкото можем по-често през деня. Обикновено това се превръща в забавно състезание.

С помощта на този подход нямаме проблеми с остарелите думи и турцизмите в българския език. Така четем много от стаите детски книги за българските герои от времето на османското иго.

Правопис

Благодарение на многото прочетени книги Момчето не среща почти никакви затруднения в писането. 

Натрупване на богат речник

С многото четене и правилния подбор на книги идва както богатия речник, така и прекрасния изказ. Често се учудвам приятно на думите, които Момчето използва, а зная, че липсват в моя речник. Удоволствието за мен като родител е огромно. 

Развиване на собствен стил

Също както с изказа, с натрупването на прочетени книги детство развива не само свой стил на писане, но и непоклатим усет към качеството на книгите. В главата на детето ехтят гласовете на майстори писатели, които му помагат много бързо да идентифицира все по-популярната книжна чалга, която изпълва книжарниците и да я отхвърли.

Въображение и откриване на нови светове

Това разбира се е толкова банално, но е истина. Детето, което расте с книги има не само богато въображение, което е необходимо на творческия човек, но и живее в един богат свят, изпълнен със смисъл. 

Критическо мислене

Колкото повече четеш, толкова повече се разширява кръгозорът ти, търсиш и получаваш достъп до повече информация, а в навика да потърсиш се крие и тайната на критическото мислене, защото с годините ти свикваш не само да поставяш под въпрос прочетеното, но и да намираш правилната информация.

Разширяване на познанията

Има книги, от които можеш да научиш много повече от изказ. Това са класическите романи. Например от книгите на Жул Верн учим география, физика и химия. Четем с глобус до нас, съставяме карти, проверяваме факти. От книгите на Туве Янсон се учим на приятелство, приемане и разбиране, на топли семейни отношения. Стивън Хокинг директно ни учи за космоса. Историите на Ондржей Секора за Фердо мравката ни показват света на мравките и други насекоми. К. С. Луис буквално преразказва библейски сюжети... Заради „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал учихме за българските традиции в отглеждане на копринени буби. Вчера завършихме „Царството на Крнсуке“ на Майкъл Морпурго, която ми показа, че е време да поговорим за атомната бомба над Нагасаки по време на Втората световна война. В същата книга открихме и една страхотна песен, хит от 70-те, която не бях чувала, но бързо ни стана любима. С нея пък не само се забавляваме, а и допълваме английски думи към активния речник. Ако ви е любопитно, проверете Funky Gibbon на The Goodies.

Не, няма как да ме убедите, че четенето на книги е просто хоби. За нас то е учене, то е радост, то е жажда за още, то е подхранване на онова пламъче, което кара хората да извършват велики дела. Няма по-голяма сила от обичта към стойностната литература. И само тази обич може да създаде истински добри хора стъпили здраво на земята, с морални устои и стремеж към съвършенство. 

Четенето е най-доброто, на което можете да научите децата си.