Хоби ли е четенето на книги?

 

Хоби ли е четенето на книги? Или е един от онези фактори, които изграждат бъдещето на детето ни?

Помня един разгорещен спор с непозната дама, която настояваше, че четенето е просто едно хоби. Което ме накара да се замисля... наистина ли?

Защото моята гледна точка е съвсем друга и у нас четенето е всъщност начин на живот.

Да, четенето, особено в ранна детска и начална училищна възраст е толкова повече от хоби! То е основа на живота – настоящия и бъдещия.

Откакто се помни, детето на което се чете, свързва тези моменти с приятно прекарано време с родителите, но не само – през книгите то оформя светогледа си и усета за естетика.

Затова са и толкова важни четирите фактора за подбор на книги, които съм оформила за себе си –

✅ смисъл на текста,

✅ богат изказ,

✅ правилен шрифт,

✅ красиви илюстрации.

Малкото дете, на което се чете поезия например, развива паметта и чувството си за ритъм и рима в мерената реч; то неусетно и естествено започва да римува.

Но при правилен подход от страна на родителя четенето би могло да бъде много повече от това.

Често споделям с вас начина, по който четем с Момчето. В блога ни можете да откриете всички статии на тази тема в раздел „Книги и четене“. Той не е нещо нечувано, но развива любознателността му. И тъй като за 11 години четене виждам ефекта от този метод, никога няма да приема, че четенето може да се приеме просто като хоби.

У нас четенето е учене. И то учене, което е приятно.

Как се постига учене чрез четене? По най-лесния и естествен начин – като се подхранва любознателността на детето и като му се показва на практика как се търси информация.

Непознати думи

От съвсем малък му обяснявам всички непознати думи, които срещаме. С годините се научи да пита, когато срещне такива думи. Още докато четем проверяваме значението, независимо дали го зная или не. Това е и един естествен начин да показваме на децата за какво всъщност трябва да се използва интернет, а именно, за откриване на полезна информация.

Имаме си и буркан за нови думи, за който съм ви разказвала – в него отделяме особено красиви думи, които срещаме за първи път, или други, например рядко срещани. Сутрин изтегляме дума от буркана и се стараем да я използваме колкото можем по-често през деня. Обикновено това се превръща в забавно състезание.

С помощта на този подход нямаме проблеми с остарелите думи и турцизмите в българския език. Така четем много от старите детски книги за българските герои от времето на османското иго.

Натрупване на богат речник

С многото четене и правилния подбор на книги идва както богатият речник, така и прекрасният изказ. Често се учудвам приятно на думите, които Момчето използва, а зная, че липсват в моя речник. Удоволствието за мен като родител е огромно.

Правопис

Благодарение на многото прочетени книги Момчето не е срещало почти никакви затруднения в правописа.

Развиване на собствен стил

Също както с изказа, с натрупването на прочетени книги детето развива не само свой стил на писане и изразяване, но и непоклатим усет към качеството на книгите. В главата му ехтят гласовете на майстори писатели, които му помагат много бързо да идентифицира все по-популярната книжна чалга, която изпълва книжарниците, и да я отхвърли.

Въображение и откриване на нови светове

Това разбира се е толкова банално, но е истина. Детето, което расте с книги, има не само богато въображение, което е необходимо на творческия човек, но и живее в един богат свят, изпълнен със смисъл.

Критическо мислене

Колкото повече четеш, толкова повече се разширява кръгозорът ти, търсиш и получаваш достъп до повече информация, а в навика да потърсиш се крие и тайната на критическото мислене, защото с годините ти свикваш не само да поставяш под въпрос прочетеното, но и да идентифицираш правилния отговор.

Разширяване на познанията

Има книги, от които можеш да научиш много повече от изказ. Това са класическите романи. Например от книгите на Жул Верн учим география, физика и химия. Четем с глобус до нас, съставяме карти, проверяваме факти. От книгите на Туве Янсон се учим на приятелство, приемане и разбиране, на топли семейни отношения. Стивън Хокинг ни учи за космоса. Историите на Ондржей Секора за Фердо мравката ни показват света на насекомите. К. С. Луис буквално преразказва библейски сюжети... Заради „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал учихме за българските традиции в отглеждането на копринени буби. Когато завършихме „Царството на Кенсуке“ на Майкъл Морпурго, говорихме за атомната бомба над Нагасаки по време на Втората световна война. В същата книга открихме и една страхотна песен, хит от 70-те, която не бях чувала, но бързо ни стана любима. С нея пък не само се забавляваме, а и допълваме английски думи към активния речник. Ако ви е любопитно, проверете Funky Gibbon на The Goodies.

Не, няма как да ме убедите, че четенето на книги е просто хоби. За нас то е учене, то е радост, то е жажда за още; то е подхранване на онова пламъче, което вдъхновява хората за велики дела. Няма по-градивна сила от обичта към стойностната литература. Само тя може да възпита достойни хора – стъпили здраво на земята, с морални устои и стремеж към съвършенство

Бъдете сигурни, че четенето не е поредното хоби, а най-доброто нещо, на което можете да научите децата си.