Как да помогнем на децата да не се страхуват от непознатите думи в текста

Преди няколко дни участвах в интересна дискусия свързана с четенето. Според голям процент от днешните майки, непознатите думи в текста не само затрудняват децата, но и трябва да се избягват.

Странно мнение, което повдига много въпроси.

📌 Как, ако избягват непознати (или остарели) думи децата ще обогатяват речника си?

📌 Как ще постигнат лингвистично развитие?

📌 Защо родителите се страхуват от остарелите думи?

📌 Ако не знаеш остарели думи как ще четеш стара литература?

📌 Как ще познаваш творчеството на велики български автори?

📌 Как ще познаваш историята и миналото на народа си? 

Искам да ви кажа, че нито остарелите, нито другите непознати думи са страшни. Можете съвсем лесно да помагате на децата да ги учат, но се иска постоянство.

Ето и моите два безотказни метода.

1. Когато детето е още малко, докато четете се спирайте и го питайте дали знае какво означават различни думи в текста.

Поощрявайте го щом чуе непозната дума да ви пита за значението ѝ.

Ако ви е трудно да я обясните (а това се случва често не защото не я знаете, а защото не ви се е налагало да обяснявате) просто проверете в интернет/тълковен речник.) Така показвате на детето как да подхожда, когато не знае, а именно – да търси информация. Така подхранвате и любознателността му.

Направете тази практика навик, това е едно от най-добрите вложения в децата.

2. Вторият метод е много забавен. Да приемем, че вече сте изградили навика за забелязване и обясняване на непознати думи. Но и без него също можете да го практикувате.

Когато срещнете непозната или особено интересна дума докато четете, я записвате на листче.

Тези листчета слагате в бурканче и всяка сутрин детето тегли по една дума.

А през деня се стараете да я включвате колкото можете по-често в разговорни изречения. Забавно е, а и на децата им хрумват страхотни идеи. От опит го казвам.

Веднъж щом се настроите на тази вълна, вниманието (и вашето, и на детето) ще бъде насочено към откриване на интересни думи и бурканчето винаги ще бъде пълно.

И ето как любовта към езика става част от ежедневието.

И непознатото не е страшно, а е повод за развитие.

И става познато.

И ни прави по-силни.


Коментари