„А сега, извинявай, но ще се оттегля.“ Това беше репликата на Момчето веднага щом отвори пратката от издателство Егмонт – единствените налични макрокомикси, които успях да намеря. Оттеглянето означава четене с часове.
И сега, към края на втория час откакто Момчето чете, реших да ви разкажа...
Допреди няколко месеца бях твърдо против комиксите Мики Маус. Дори бях скрила купчината останала от голямата ни дъщеря. Макар и на чужди езици и неразбираеми за него, не исках момчето да се задълбочава в тях поради неприятните наблюдения, които имах.
В страните, в които сме живели комиксите бяха единствено четиво до 4. клас. То не водеше нито до развитие на речниковия запас, нито до отношение към четенето, просто беше най-лесния начин за отчитане на дейност както за учители, така и за деца.
Още повече, че в тях виждах главно грубости.
Но на осем години Момчето само откри едно бездънно море от комикси в нашата общинска библиотека и с времето разбрах, че ако не са единственото четиво (освен комикси, чете книги, а отделно от това му чета и аз), те биха могли да насърчат желанието за четене, да дадат някои забавни идеи и да развиват чувството за хумор. (Относно грубостите, вярвам, че ако родителите са си свършили работата до седемгодишна възраст, няма защо да се притесняват, че те ще станат част от поведението на детето, затова и продължавам да съм против комисиите преди 7-8 години.)
Всъщност, вече месеци наред Момчето ме гони из къщата с комикс в ръка, за да ми чете по свое желание. Прекрасно, нали?
Огромният запас комикси в библиотеката е към своя край, купихме наличните макрокомикси от издателството, но страстта остава.
Коментари
Публикуване на коментар