Това на снимката е младият писател. Той търси най-слънчевото и спокойно място, за да наблюдава и да пише – за природата, птиците, козите... и за романтика...
Той има нужда да се изразява писмено и вече сам избира да го прави ръкописно.
Историята на неговото писане започва отдавна, много преди наистина да го може. За това разказвам тук. Можете да прочетете и за това как разчупихме уроците по писане или каква мотивация използваме при научаването на буквите.
Но винаги за писането сме говорили като за нещо естествено, което той може. Винаги съм чела неразбираеми неща с разбиране и малко помощ, с уважение. Винаги съм имала нужда да ми напише нещо, например списък за пазаруване.
Имаме традиция да си пишем „обичливи" бележки. Просто „Обичам те“ или „Обичам ви". Появяват се навсякъде и ги събирам в една кутия.
Младият писател е и млад поет откакто се помни, много преди да умее да запише труда си. Поезията е в кръвта му, защото от първия му ден, му чета поезия – Във вълшебната гора на изд. Фют. Тази поредица е основата, която препоръчвам за всяко бебе и малко дете, тъй като поезията е отлична, а историите увлекателни. Жалко само за шрифта, който от издателството са избрали и затруднява начинаещите читатели.
Но все пак, след като Момчето се научи да чете отново захванахме приказките във вълшебната гора, този път на нов глас – неговия.
Мерената реч е не само най-доброто за проговарящи деца и за трениране на паметта им, но и за начално самостоятелно четене. Защото ритъмът и римата водят детето и му помагат.
Още щом се научи да пише ръкописно направих на Момчето тетрадка за истории – листове А4 с тесни и широки редове и с място за рисуване. Подобни тетрадки, но малък формат използват в начален курс в някои от скандинавските страни, но тук са непознати.
В тази тетрадка момчето съчинява кратки истории почти всеки ден и ги илюстрира. Понякога са само от две изречения, друг път са по-дълги. В творчеството трябва да има свобода. Единствено го подсещам кога да пише. Правописните грешки, които прави не поправям, но на следващия ден ги упражняваме, когато учим по български език. Понякога ги повтаря, друг път запомня от първия път. Но работим без стрес и драма. Напомням си, че е необходимо време и много практика.
Споделям всичко това не за да похваля подхода или детето си, а за да ви покажа, че всяко умение, което искате да овладее детето ви трябва по естествен начин да бъде част от ежедневието. Децата трябва да осъзнават необходимостта и ползите от него, също да виждат как вие го практикувате. И най-вече трябва да усещат интерес, подкрепа и разбиране от ваша страна.
Коментари
Публикуване на коментар