Детският имунитет

Започвам новата година с много полезно четиво. Прекрасна книга, написана на изключително достъпен и разбираем език, от която имах силна нужда. 

Като родител, който всеки път неизменно се паникьосва от високата температура, постоянно търся източници на информация за детския имунитет и справянето с болестите, но държа тази информация да е научноиздържана. 

Затова съм и така щастлива, че имунологът, д-р Цветелина Великова, която познавам от полезната ѝ работа в групата Ваксини, е положила толкова последователни усилия, за да улесни родители като мен.

В книгата си „Детският имунитет“ тя проследява развитието на имунната система от корема на мама, кърменето и здравословното хранене, говори за алергиите и имунопрофилактиката при децата. 

Но най-важното за мен е, че не използва добре познатия български подход сред учените, които харесват да зашеметяват публиката си с неразбираеми термини и изразни средства, чиято единствена цел е да ти докажат, че нищо не разбираш. Напротив, книгата е толкова увлекателна, че само днес прочетох 70 страници, от които ще ви споделя съвсем малко:

Как може да благоприятстваме правилното развитие на детската имунна система

Всички родители несъмнено искаме децата ни да бъдат здрави и да не боледуват от всяка инфекция, която носят приятелчетата им в детската градина. Две трети от консултациите, които провеждам по повод деца, започват с въпроса: „Какво мога да направя, за да не боледува детето ми?“. Мили родители, имайте предвид, че след около 2-годишна възраст имунната система на детето започва да работи по-ефективно, а става напълно функционална едва след първото десетилетие от живота. Запишете си го на един лист и си го прочитайте всеки ден или при всяко поредно боледуване. Това няма да промени скоростта на узряване на детската имунна система, но би могло да помогне на вас да постигнете мир със себе си и да бъдете спокойни, че правите най-доброто възможно за децата си.

Особеностите на имунната система при децата, които ще разгледаме в тази глава, налагат необходимостта от предприемане на превантивни мерки, изразяващи се в имунопрофилактика, а понякога и специфична имунотерапия. В някои случаи е показано използването и на имуномодулатори с доказан произход, съобразени с възрастта на пациента, особено когато се касае за често боледуващи деца (повече от 7 – 10 дихателни инфекции и повече от две тежко протичащи пневмонии годиш- но). Употребата на имуномодулатори в детска възраст ще бъде Разгледана в глава 10.

Ако сте прочели предишните две глави, най-вероятно вече знаете отговора на въпроса: „Какво мога да направя, за да не боледува детето ми?“. На нас като родители би ни се искало децата ни никога да не боледуват, но това, за жалост, не е възможно. Не е и желателно да бъдат изолирани в „балон“, който да ги изолира както от патогени и потенциални инфекции, така и от връстниците им. В следващите глави ще видим, че децата трябва малко да си поизцапат ръцете, за да бъдат здрави. Това обаче изобщо не означава, че трябва да ги водите на нарочни срещи с болни от грип или варицела деца. Не! Редно е да на- правите всичко възможно, за да избегнете инфекция. Озадачена съм от желанието на някои родители да разболеят детето си нарочно, с идеята да „изгради имунитет“. Това е един чудесен пример за значението на поговорката „на чужд гръб и сто тояги са малко“. Мили родители, не разболявайте нарочно децата си! Това е напълно ненужно страдание. Децата и без вашата активна намеса ще се срещнат с достатъчно инфекции през живота си и ще изградят имунитет. Но кой може да ви гарантира, че ако го заведете на „варицела парти“, точно вашето няма да направи тежкото усложнение като инфилтративна пневмония, варицелен енцефалит или менингит? Или че няма да предаде варицелния вирус на бременна жена или на бавачката си например, която е възрастна и може да направи тежък херпес зостер?

Освен това имайте предвид, че след някои вирусни инфекции, особено варицела, инфекциозна мононуклеоза, морбили, инфекции с грипен вирус тип А, респираторно синцитиалния вирус, риновируси, ротавируси и други, в следващата половин година имунната система е толкова потисната, че детето може да боледува от множество други вирусни и бактериални инфекции. Затова ваксинирайте децата си срещу заболяванията, за които имаме налични ваксини! Избягвайте срещи с болни хора и вие не се срещайте с хора, когато вие или вашето дете сте болни! Никой не иска да носи цял живот вина за погрешни решения с оправданието „исках детето да има по-добър имунитет“.

А когато се случи детето да се разболее, нека приемаме всяка инфекция с нужното спокойствие и с мисълта, че в момента имунната му система се бори и при добро стечение на обстоятелствата инфекцията ще премине и при следващ контакт със същата инфекция имунната система ще знае какво да прави, така че да не се стигне до разболяване или поне то да е тежко. От родителите се изисква да наблюдават детето, да вземат някои мерки (описани в глава 6) и при нужда да потърсят лекарска помощ.