Днес не търсим новите будители. Днес си припомняме началото, за да продължаваме да осъзнаваме, година след година, истинската същност на празника.
Днес говорим за Свети Иван Рилски, защото именно денят, когато се чества неговата памет по стар стил, се превръща през 1923 г. в Ден на народните будители, в празник на големите българи, „за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
В първите години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски казва:
„...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...“
Източник: Wikipedia
Коментари
Публикуване на коментар