Децата имат нужда от здравословен начин да изразходват енергията си

„Децата имат нужда от здравословен начин да изразходват енергията си

Много от проблемите в дисциплината на малките деца произтичат от ограниченията във физическата им активност. Например: 

Не тичай – не можеш ли да вървиш като нормално дете? 

Престани да подскачаш непрекъснато.

Седни както трябва.

Защо трябва да стоиш на един крак, когато имаш два?

Ще паднеш и ще си счупиш крака.

Физическата активност на децата не бива да се ограничава твърде много. В името и на физическото, и на психическото им здраве децата трябва да тичат, да скачат, да се катерят, да се пързалят и т. н. Тревогата за мебелите е разбираема, но тя не може да получи предимство пред грижата за здравето на децата. Забраната за физическа активност на малките деца може да доведе до емоционално напрежение, което да избие в агресия.

Осигуряването на подходящи условия за бързо разтоварване и освобождаване на мускулната енергия е от първостепенно – но често недооценявано – значение за добрата дисциплина на децата и за по-спокойния живот на родителите. Има много възможности децата да се движат интензивно – игри на топка, на въже, тичане, плуване, зимни кънки, бейзбол, гимнастика, ролери, каране на колело. Училищата са по-напред в това отношение - там нуждата на децата от физическа активност е много по ясно осъзната и предлагат организирани спортове през часовете и след тях и сериозна програма по физическо възпитание.

Налагане на дисциплината ясно и недвусмислено

Когато родителят е напълно наясно с ограниченията, които иска да наложи, и правилата са формулирани по начин, който не обижда детето, детето обикновено ги приема. Да, от време на време се случва да наруши забраната. Въпросът е – какво следва да се направи, когато детето наруши определеното правило? Възпитателният процес изисква родителят да се придържа към ролята си на любезен, но твърд възрастен човек. Когато детето наруши дадено правило, реакцията на родителя не трябва да бъде многословна и да води до спорове. Родителят не трябва да позволява по никакъв начин да бъде въвлечен в дискусия дали правилото е справедливо, или не. Нито пък мама и татко трябва да се впускат в дълги обяснения защо го има. Не е необходимо да обяснявате на едно дете защо не трябва да удря сестричката си, достатъчно е да му кажете, че „хората не бива да се удрят“, или защо не бива да чупи прозорците, а просто, че „прозорците не са за чупене“.

Когато детето нарушава забрани, то започва силно да се вълнува, защото очаква реакция и наказание. Родителят не бива да увеличава тревогата на детето в този момент. Ако родителят говори твърде много, това показва слабост, и то в момент, в който е нужно да се покаже сила. Точно в такива моменти детето има нужда възрастният човек да му помогне да контролира импулсите си, без да загуби достойнство. Следните примери илюстрират неефективен подход в поставянето на ограничения:

Майката: Виждам, че докато не ме накараш да се развикам, няма да се успокоиш. Добре. (Високо и прони зително.) Престани или ще съжаляваш. Ако хвърлиш още едно нещо, ще взема драстични мерки! 

Вместо да използва заплахи и закани, майката би могла да изрази много по-ефективно напълно истинския си гняв.

Полудявам като гледам това. Направо ме вбесява.

Бясна съм! Тези неща не бива да се хвърлят. Хвърля се топката. 

Когато поставя ограничения, родителят трябва да внимава да не предизвика сблъсък на волята си с волята на детето. В този пример петгодишната Маргарет и баща ѝ прекарват следобеда в парка.

Маргарет (от детската площадка): Харесва ми тук. Сега няма да се прибирам. Ще стоя още един час. Баща ѝ: Пък аз ти казвам, че няма да стоиш.

Подобно изказване може да доведе до един от два възможни резултата, и двата нежелателни: поражение за детето или поражение за бащата. По-добрият подход е да се съсредоточим върху желанието на детето да остане на площадката, отколкото върху желанието му да оспори нашия авторитет. Например бащата можеше да каже: „Виждам, че тук ти харесва. Предполагам, че ти се ще да поостанем, да стоим дори десет часа, но е време да се прибираме“.

Ако след още минута две Маргарет все още упорства, баща ѝ би могъл да я хване за ръка или да я вдигне и да я изведе от площадката. При малките деца действията са по красноречиви от думите.“

д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард