Така четем ние

Често пиша, че не е достатъчно просто да се чете на децата каквито и да е. Но днес ще добавя, и че не стига само да избирате качествена литература.

За да бъде четенето част от живота и израстването на детето, за да бъде истински полезно и да помага в ученето, трябва да се чете с:

• обяснения, 
• разяснения,
• показване,
• преживяване
• и разговори.

Освен, че обсъждаме различни моменти от повествованието по желание на Момчето и когато то поиска, докато чета често спирам и го питам за значението на различни думи. Възможно е детето да не знае думи, които на вас се струват очевидно ясни, затова още от малко, при всяко четене го питайте какво означава една или друга дума, без това да утежнява и накъсва твърде много процеса на четене. 

Също така, не спестявайте сложни или архаични думи, нито чуждици. Как иначе ще ги научи, ако не ги среща в текста? След седем години четене, Момчето няма проблем с турцизмите или архаичните думи, на които е богата класическата българска литература.

Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че е чудесно ако и вие не знаете значението на някоя дума? Когато не прикривате незнанието си, противно на очакванията, ще научите детето на три много полезни неща:

• Че възрастните не знаят всичко.
• Че не е срамно да не знаеш.
• Но най-вече – как да търсиш информация.

Търсенето на информация заедно с детето ми е любимата част и поради още една причина – защото на практика му показвам как правилно да използва интернет / устройство, а именно – за намиране на информация.

И така, ако срещнем непозната и за мен дума, първо спирам и го питам дали знае значението ѝ, а след това го намирам и чета от интернет, разяснявам, давам примери.

По този начин Момчето запомня думата от една, най-много две срещи с нея.

Търся и показвам как изглеждат непознати предмети или животни.

Търся в Google Earth, на глобуса или в атлас географски места, които са споменати в текста.

А това, което виждате също е обяснение на нещо, което за мен е съвсем ясно, но се оказа, че Момчето не си го представя.

В „Емил и детективите”, Ерих Кестнер описва как малкият Емил закача банкнотите, които трябва да предаде на баба си с карфица от вътрешната страна на ревера си. Нямах сако, на което да покажа ревер, но Момчето разбра от обяснението ми, затова продължихме с неговото яке. Нарисува и изряза банкноти, които с помощта на карфица забодохме от вътрешната страна на якето му. 

Защо това е ценно? Защото е учене, в което са въвлечени всички сетива, в което има творчество и преживяване.

Макар и набързо, му беше интересно да си измисли дизайн на банкноти, но вълнуващото беше да открие, че може да има карфица на дрехата си, която да не го убоде, а да върши нещо полезно.

По този начин четенето обогатява и добавя ценни знания и по един съвсем естествен начин е част от живота. Така растем и се учим, и съвсем съзнателно тук използвам множествено число, защото и аз влизам в числото на онези, които се учат цял живот. Надявам се и вие!