Цитат от книгата „Детето и ние“ с автори д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард
Обидните епитети, също както отровните стрели, не бива да се използват срещу децата. Когато някой каже: ,,Този стол е грозен“, на стола нищо не му става. Той не се обижда и не се смущава. Той остава неуязвим за епитета, който му е даден. Когато обаче бъдат наречени грозни, глупави или непохватни, с децата нещо се случва. Те реагират и душевно, и физически. В тях се поражда негодувание, гняв и омраза. Във фантазията им започва да се мярка идеята за отмъщение. Проявява се нежелателно поведение и тревожни симптоми. Словесните атаки пораждат верига от реакции, които карат и родителите, и децата да се чувстват нещастни.
Когато едно дете бъде наречено непохватно, първата му реакция може да бъде: ,,Не, не съм непохватен“, но по често то започва да вярва на своите родители и да гледа на себе си като на непохватен човек. Случи ли се да стъпи накриво и да падне, то може да си каже на глас: „Толкова си тромав!“. От тук нататък то може да започне да избягва дейности, които изискват сръчност и грация, защото е убедено, че е твърде непохватно да се справи.
Когато едно дете често чува от родителите си и от учителите си, че е глупаво, то започва да вярва в това. Започва да се възприема като глупаво. След това се отказва да полага интелектуални усилия, защото смята, че като отбяг щва състезания и съревнования, няма да попада в смешни положения. То се чувства по-сигурно, когато не се опитва да постига каквото и да е било. Девиз на живота му става: ,,Няма да се опитвам, за да не се проваля“.
Не е ли изненадващо колко много негативни и обидни коментари правят родителите по отношение на своите деца, без да си дават сметка, че последствията им са болезнени и рушителни? Например:
- Откакто се е родил, само грижи имаме с него.
- Метнала се е на майка си - магарешки инат. Прави каквото си ще. За нищо не ни слуша.
- Знае само: дай, дай. Но никога не е доволна, няма зна щчение колко си и дал.
-Това сладко момченце не ми оставя нито миг покой. Той е абсолютно безотговорен. Трябва да бдя над него като орлица.
За нещастие, децата приемат тези забележки насериозно. Малките деца са особено зависими от своите родители. Те разчитат на тях, за да разберат кои са и какви могат да станат. За да развият чувство за самоуважение, децата трябва да чуват главно положителни оценки за себе си.
Парадоксално е, че за много родители е по-лесно да изтъкнат лошите страни на децата си, отколкото добрите. Все пак, ако искаме децата ни да израснат сигурни и самоуверени хора, трябва при всяка възможност да подчертаваме положителните си впечатления и да избягваме негативните коментари.
Коментари
Публикуване на коментар