Когато децата се държат зле дори през ум не ни минава да ги прегърнем. Страхът, че с тази нежност бихме насърчили неприемливото поведение ни кара да наказваме, да отнемаме играчки или да игнорираме поведението.
Но ако се сетите за ситуация, в която вие сте били „лошите“ (например, държали сте се зле с партньора си след тежък ден), вероятно ще си спомните и че онова, от което сте имали нужда в онзи момент, за да се отпуснете е било разбиране, прегръдка и топлина.
А тогава помолихте ли партньора си да ви прегърне? Ако отговорът е да, значи сте сред малцината щастливци, които умеят да общуват открито и не се страхуват да показват, че са уязвими. Ако ли не, помислете защо. Може би изобщо не сте се сетили от какво имате нужда? Или сте били твърде афектирани, за да помолите.
Много трудно е да мислим рационално в стресови ситуации. Още по-трудно е за децата, при които все още се развива онази част на мозъка, от която зависи планирането и вземането на решения.
Мозъкът и уменията за изразяване на възрастните са по-добре развити от детските и ни позволяват да изказваме нуждите си спокойно. При децата, разбира се, не е така. Но напрегнатите ситуации ни дават прекрасна възможност да ги научим как да се справят с чувствата си.
Когато успокояваме децата или им предлагаме да ги прегърнем, ние не насърчаваме поведението им, а им помагаме да се укротят, за да съумеят да ни чуят и да ни разберат.
С помощта на една простичка прегръдка, ние казваме:
- Важен си за мен.
- Обичам те, каквото и да става.
- Разбирам, че все още се учиш и искам да ти помогна.
- До теб съм.
- Разбирам колко ти е трудно в момента.
- Приемам чувствата ти.
- Твоите чувства не те определят.
- Грешките ти не определят твоята същност.
- Искам да ти помогна да научиш нещо ново.
- Можеш да разчиташ на мен.
Ако в ситуации, в които се държат зле показваме на децата, че не са „лоши“, ние ги учим да правят разлика между постъпката си и същността си. Те разбират, че са добри деца, които са направили грешка. А когато знаят, че грешките могат да се поправят няма нужда да се задълбават в „лошото" и могат да изберат друго поведение.
По този начин те придобиват способността да се успокояват сами (казват си „Въпреки това съм достоен да бъда обичан и мога да правя добро.“), а ние успяваме по-ефективно да им помогнем да научат нов подход, защото се чувстват спокойни и свързани, следователно и готови да възприемат. Освен това, когато сме така свързани с децата си, те ни уважават повече и имат желание да бъдат добри и да се справят добре.
Трудно е да се промени моделът на възпитание, особено когато поколения наред са използвали един и същи метод за справяне на „лошото“ поведение. Това е процес, който изисква от нас осъзнато да наблюдаваме и анализираме как държанието на децата влияе на нас самите и защо.
Затова, поемете дълбоко дъх, поговорете с някого за чувствата си и не забравяйте да се прегърнете.
Възпитанието на децата (и нашето) е един дълъг път, по който крачим всички заедно.
Автор: Dr. Azine Graff
Превод и адаптация: ЗаБавно детство
Източник: https://www.mother.ly/parenting/why-you-need-to-hug-your-kids-when-theyre-being-the-worst/
Илюстрация: Freepik
Коментари
Публикуване на коментар