Когато си на пет и сам се учиш да четеш, избираш приятна книга за най-добър успех. Нещо като „Майсторът и Маргарита“ например.
Моментът, в който момчето грабва една книга и започва да чете името на първата глава е забавен спомен от преди година. Винаги сме му казвали, че може да чете, просто му трябва опит.
Винаги е имал достъп до всякакви книги в домашната библиотека и винаги е бил окуражаван да чете и пише.
Върху грешките не сме се концентрирали нито веднъж. А с времето, по естествен път, те започнаха да стават все по-малко.
Както четенето, така и писането са въпрос на натрупан опит и приятни асоциации. В един дом, в който детето вижда родителите си да четат и където на четенето се гледа като на вдъхновяващо, весело и обогатяващо преживяване, детето само намира път към книгите и изгражда здравословно отношение към тях. То само инстинктивно усеща важността на умението да се изразява писмено и търси начини да го прави.
Трябва съзнателно да се стараем да създадем условия, в които този естествен, вроден порив към ученето да се прояви и да се развие.
Коментари
Публикуване на коментар