Вечерните разходки през лятото. Толкова любими, че се превърнаха в задължителна традиция с вълшебен ореол.
Когато момчето разказва на приятелите си за тях и те започват да копнеят.
А всъщност са си най-обикновени разходки. Но до тъмно. Понякога продължават с фенери. Друг път предлагат нестандартна гледна точка на познато място.
Но има и едно неоспоримо доказателство за сливане с природата в това да видиш как заспива деня. И децата инстинктивно се стремят към него.
И така простичко, без много патос създаваме спомени, които да ни топлят дълго след като лятото отмине.
А вие? Имате ли лятна традиция, която не бихте пропуснали?
Коментари
Публикуване на коментар