Времето е странно нещо – докато го живеем не го забелязваме, а щом отмине ни става мило и носталгично.
Тази игра ми беше любима. Първо трябваше да намеря точното копче – голямо и тежко, после идваше ред на подходящия конец, който рано или късно се късаше, а после навиването...
Въртях, въртиях, докато конецът се усуче и стегне пръстите ми и точно тогава – рязко дръпване навън – и копчето оживяваше.
Чуваше се един специфичен звук, нещо средно между бръмчене на пчела и ниско фучене на вятър. Когато успявах да хвана ритъма, копчето започваше да пулсира.
Дърпам – то се върти в едната посока; отпускам – инерцията го завърта обратно, пренавивайки конеца за следващия тласък.
Любими спомени от любимо време... или просто детсво – обикновено, бавно детство с малко, но истински забавления.
Днес и моето момче харесва тази игра. А вашите деца?
Коментари
Публикуване на коментар