Райна Княгиня – проект с картонена ролка

По повод 150-годишнината от Априлското въстание, ви каним заедно с децата да съживите един от най-впечатляващите моменти в нашата история.

Затова подготвихме нов авторски проект за 3D фигура, представящ Райна Княгиня на бял кон със знамето на Панагюрския революционен окръг, на което е извезала със златни конци думите „Свобода или смърт“ и коронован лъв, тъпчещ турския полумесец.

В проекта ще откриете:

1️⃣ Шаблон за триизмерна апликация с помощта на картонена ролка.

2️⃣ Красив лист за оцветяване за по-традиционно творчество.

Нека заедно разкажем на децата за силата на българския дух и завета на предците ни по един достъпен и вълнуващ начин. 

Знамето на панагюрските въстаници е двулицево и двуцветно - фонът на едното лице е червен, а на другото - зелен. В центъра на знамето, под сакралните думи "Свобода или смърт", е разположен разярен коронован лъв, който тъпче полумесеца със задните си лапи. За да се виждат надписът и лъвът от двете страни на знамето, Райна ги везала едновременно.

На 22 април 1876 г., когато е осветено знамето, Райна Княгиня му пришива специално изработени за него пискюли. Самата Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт" в долния край има и 2 букви - "П" и "О" (за "Панагюрски окръг").

Размерите на знамето са 2 х 1,5 м, поръбено е със сърмена ивица. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

Вземете материали, подгответе ножиците и цветните моливи и се потопете в славното българското минало!