Със затоплянето на дните, гората оживява – виждаме все повече усилена подготовка – строят се гнезда, трака се по клоните, раздвижиха се и първите бръмбари майка – всяка пролет неизменно именно те са първият вид, който наблюдаваме.
Днес се натъкнахме и на горска зидарка, която стяга гнездото в една хралупа. Разбира се, взехме решение да я навестяваме на всяка разходка, за да чуем когато се излюпят малките, а кой знае, може и да ги видим да се учат да летят.
И макар албумът за наблюдение на природата често да е „повод “ за разходка, не принуждавам момчето да рисува винаги. Затова и последните илюстрации са главно в моя албум.
Иска ми се той не просто да изпитва удоволствие от това занимание, но и да чувства, че има контрол и право на избор, за да запази чиста радостта от процеса.
Достатъчно ми е да ме наблюдава, докато аз самата се отдавам на това, което обичам – рисуването и воденето на записки.
Вярвам, че споделеният миг на откривателство е по-важен от крайния резултат. Сигурна съм, че тези моменти, лишени от принуда, го изграждат като истински любител и изследовател на природата, независимо дали ще запомни всеки детайл.
Всяко откритие се превръща в общ урок, в който заедно търсим знание в справочници или в интернет. За мен това е най-добрият начин за учене: без принуда, воден от чиста любознателност и споделен с родителя.
Коментари
Публикуване на коментар