Тази специална свирка е чудото, което чакахме няколко месеца.
С нея разговаряме с птиците. Възбуждаме любопитството им, идват да ни огледат и така ги виждаме и ние.
Чудо и вълшебство.
С нейна помощ видяхме дългоопашати синигери, които досега само чувахме. И, разбира се, веднага ги нарисувахме в албумите.
Колко е хубаво да живееш в свят със синигери, чинки, червеношийки, дроздове... а не просто свят с „птици“.
И това е още една сфера, която изучаваме заедно – родители и дете, още една причина да сме навън заедно и природата да ни е интересна!
Не зная по-добър начин да уча детето си да обича природата, а вие?
Коментари
Публикуване на коментар