През всички сезони нося албумите за наблюдение на природата в раницата си, заедно с несесер с моливи.
Всички, освен зимата.
Имаме навик да сядаме навън и набързо да скицираме. После момчето хуква да играе, а аз продължавам да рисувам. Дори си нося четка и контейнерче за вода, защото използваме акварелни моливи.
През зимата обаче рисуваме вкъщи.
Например днес. Излязохме да търсим жълъди и пера от птици, а се прибрахме с шушулки със семена от гледичия, семена на обикновен повет, крилатки от полски клен, дъбови листа…
Не, не си мислете, че зная всичко, което изброих. Но точно затова водя албум заедно с момчето. Когато нарисуваш нещо от природата, идва нуждата да го назовеш, да разбереш как се казва. А докато го търсиш в книга или в интернет, научаваш много повече от името му.
Тези албуми не са само начин да запечатаме мига. Те са продължителен практически урок по биология. Те тренират погледа, оформят навици, събуждат любознателност.
И съвсем не е необходимо да знаем всичко пред детето си. Дори много по-ценно е да учим заедно. А това, което започва като рисунка, с времето се превръща в начин да забелязваме света.
Коментари
Публикуване на коментар