Моливи.
Лист.
Ръце, които още търсят...
Водим албуми за наблюдение на природата от години.
И твърде често те не започват с идея за красива рисунка.
Започват с нещо, което ни е впечатлило.
Със спомен от деня.
Облак, птица, цвят… или просто желание да запомним как сме се чувствали точно тогава.
Не винаги има завършена рисунка накрая.
Понякога остава само следа – щрих, петно, опит да се улови нещо, което още не знаем как да назовем.
И това ни стига, за да преживеем мига още веднъж.
По-бавно.

Коментари
Публикуване на коментар