Как обичате децата си?

Как обичате децата си?

Как им го показвате?

Сигурни ли сте, че наистина се чувстват обичани?

Любовта не е само в прегръдките преди сън и целувките сутрин. Тя е в тона, с който им говорим, когато са направили беля; в търпението, което показваме щом им трябва време; в способността ни да ги чуваме, а не само да ги слушаме.

Понякога любовта е мек глас, а понякога е твърдо, но спокойно: „Не.“

Защото в крайна сметка всичко, което правим в живота е следствие на обичта — онази обич, която сме или не сме получили, когато най-малко сме я заслужавали и която сме или не сме успели да дадем, когато е било най-трудно.

Нашите деца ще носят в сърцето си начина, по който са били обичани и точно това ще бъде техният вътрешен глас, когато пораснат.

И един ден, когато ние вече няма да сме до тях, този глас ще ги води.

Ще им дава сили да се изправят, когато паднат, ще им напомня, че са стойностни хора, дори и светът ги кара да се съмняват в това.

Така че, ако днес имате сили само за едно нещо – обичайте децата си така, че да го усетят.

Не перфектно, не по учебник, а истински.

Защото тази обич ще бъде техният компас, дори в моменти, когато вашата ръка вече няма да е там, за да ги води.