Есенни вечери. Ефирни, уханни и наситени с цвят.
Прибираме се от игра с пълни ръце и зачервени бузи и сядаме сред това цялото богатство да се опитаме да запечатаме момента по старомодния начин – с моливи и пастели.
Не знам какво ще помни момчето от детството си, дали ще се връща към тези мигове, дали ще го изпълват с топлина като порасне, но за мен те са повече от топлина – те са огънят, който ме поддържа и ми дава смисъл като родител.
И докато рисуваме, си давам сметка, че родителството не е поредица от големи уроци, а е низ от безброй малки мигове, точно като този, в които животът затаява дъх и спира, за да ти се порадва и да ти напомни защо си тук.
Не за да бъдеш съвършен, а присъстващ. Не за да водиш, а за да споделяш пътя.
Може би тайната на щастливото родителството се крие точно в това – да се научиш да се пускаш по течението на детското чисто и неподправено щастие, и да откриеш, че то всъщност е и твоето собствено.
Коментари
Публикуване на коментар