Често се изкушаваме да предложим на децата си онова мечтано щастливо детство – без миене на съдове, бърсане на прах или сгъване на дрехи. Надяваме се по този начин да им осигурим време за творчество и свобода на духа.
Но детето, което расте без задължения у дома не е нито щастливо, нито безгрижно, защото собствените му родители са го поставили в капана на практическото невежество и неблагодарността, а зад тях често стои една тиха неудовлетвореност – липсата на усещане за принадлежност и съпричастност към семейството.
Защото когато изпраните дрехи се появяват сами в гардероба, когато храната магически се озовава на масата, когато чистотата се поддържа от някой друг, без участието на детето то се превръща в гостенин в собствения си дом.
А този гостенин един ден пораства във възрастен, неподготвен за усилията, които изисква животът – човек, който не вижда смисъл в труда, защото никога не е вкусил от плодовете му. Човек, който не знае какво е благодарност, защото никога не е разбрал за какво да бъде благодарен.
Домашните задълженията имат много по-дълбоко значение за развитието на децата от непосредствения резултат – изчистен под или подредена кухня.
Те учат децата да допринасят към семейството със своите усилия, да бъдат отговорни към общото и ангажирани с благоденствието на другите. Те им показват истинската стойност на труда.
А истината е, че това е единственият начин да бъдат щастливи. Защото тайната на щастието се крие в грижата за другите.
Коментари
Публикуване на коментар