Играем настолни игри по-често, отколкото предполагате. Отдавна заемат голяма част от живота ни и в любим начин на прекарване на времето заедно. Играем дълго преди да се появи Момчето и беше естествено то да израсне с тях. Затова някак прескочихме „Не се сърди човече“ и на три години започна с Каркасон.
А тази игра му е любима от тогава и все още е верен на себе си и тактиката да вкарва нашите мишки в капаните, вместо да бърза като нас да събира нужния брой сирена.
Ако се чудите как се играе, в общи линии мишките ни тичат по покривите на замъка в търсене на двойки еднакви сиренца, като срещат най-различни трудности.
Чудесна игра за памет, полезна колкото за децата, толкова и за възрастните; свежа и лека, с лесни бързо запомнящи се правила. Ако можете да я намерите, препоръчвам я с две ръце – игра на годината за 2008 г., а ние я играем горе-долу от тогава. Търсете я като Burg Appenzell или Château Roquefort, нашата е скандинавско издание, затова има и разлика в името.
Коментари
Публикуване на коментар