Първи юни прекарахме с Момчето на едно любимо място сред природата. Познаваме го добре и обичаме да го посещаваме когато има по-малко хора.
Следобедът беше тих и слънчев докато не връхлетя един тайфун – крещящ и застрашителен – подхранван от две момчета. Лоши. Идваха покрай езерото и с приближаването им усещахме, че сблъсъкът е неизбежен.
Наближиха. Разбрахме, че по-голямото лошо момче се опитва да се грижи по-малкото лошо момче поне да не падне във водата, но без успех, то беше неуправляемо. От безсилие по-голямото започна да хленчи.
В тревата до съседната пейка откриха празни пластмасови бутилки и малкото лошо момче директно изстреля една от тях към гората.
Приближих се.
– Моля те, не хвърляй бутилките в гората. Остави ги там, ние ще ги изхвърлим.
– Ти защо говориш с непознати деца? Аз теб не познавам – отговори лошото момче, а голямото започна на свой ред да го убеждава да пусне втората бутилка, на която предстоеше полет.
Замислих се защо говоря с непознати деца. Родителите им бяха далече. На повече от 200 метра и нямаше да чуят и думичка от нашия разговор. Дори не бях убедена, че виждат моето приближаване.
– Защото обичам природата – казах – и ми се иска да я пазим чиста. Разказах колко е вредна пластмасата за растенията, за птиците (И за вълците! – добави лошото момче). – Да, и за вълците, и за нас – допълних.
Неочаквано за мен лошото момче се наведе и започна да трупа бутилки и празни картонени чаши върху пейката. Искаше сам да ги изхвърли в кофата за боклук, не да ги остави за нас.
– Ако наистина направиш това ще си героят на деня!
И лошото момче се усмихна.
Говореше несвързано, с грешен словоред. Бях убедена, че се е върнало в България за лятото от чужбина, но се оказа, че живее в съседния град.
Попитах го дали ходи на детска градина или на училище.
– На училище! Първи клас. Но там не ме искат, защото съм лош. Не ме искат вече. Край.
И сърцето ми замря.
Това дебеличко момче, с петно от ягоди на бялата тениска, което поразително приличаше на Огъстъс Глуп от „Чарли и шоколадовата фабрика“ така беше повярвало, че е лошо и така присърце го беше приело, с такава лекота ми го съобщи, че прехвърли цялата тежест на това твърдение върху мен и моето вътрешно осъждане.
Отдалечи са за момент и се върна с маргаритка.
– Благодаря, колко си внимателен! Истински кавалер! – казах с искрена усмивка. Това лошо момче ме изненадваше за втори път в рамките на пет минути.
След малко донесе още. И още. Усмивките и на двама ни растяха.
Майката извика децата и те поеха към нея с пластмасови бутилки и картонени чашки. След малко видях в далечината как лошото момче се приближи към майка си с протегната напред ръка. Сигурна съм, че държеше цвете.
Лошото момче.
Зад всяко лошо момче се крие поне един възрастен, който го е накарал да повярва, че е лошо.
И дори само един възрастен е достатъчен на лошото момче, за да захвърли то етикета си и да си спомни, че всъщност е добро.
Коментари
Публикуване на коментар