„В ранно утро тръгнали от казармата към бесилото: Левски, войници и стражари, съдии и големци, разярени османлии и жадни за зрелища цигани. Пътят бил кратък, няколкостотин метра, но докато крачел по заледеното поле, Дяконът бил изправен, с бледо лице и горящи очи. Той сякаш отново минавал по своя велик и страшен път от Карлово през Балкана и Дунава, по планинските пътеки и подземните скривалища. Онзи път, по който с него и след него крачела боса и безстрашна Свободата.
Денят бил пазарен и от околните села идвали към града сгушени и подплашени селяни. Те стояли настрана, бояли се от господарския гняв и свивали глави в шаячните гугли и агнешките яки. Пък и едва ли някой от тях е знаел, че русият и синеок хубавец, който застава под бесилото, е най-великият апостол на българската свобода. После всеки от тях щеше да разказва с различни думи за онова, което бе видял. Един ще казва, че Левски запял песен. Други - че извикал: „Аз умирам, но виждам как идва освобождението...“ Трети недовидял и недочул, – че осъденият бил полумъртъв и едва окачили клупа на вкочанената му глава...
А всичко – походката, пламъкът в очите, русият перчем и страшното спокойствие, е говорело само едно:
– Аз съм Левски, апостолът на българската свобода!
Най-хубаво описа този миг Христо Ботев. Той живееше в изгнание отвъд Дунава и грозната вест го настигна в тежък час на студ и недояждане. Ботев забрави собствените си мъки и страдания. Тръгна по замръзналите букурещки улици и му се струваше, че от всеки ъгъл ще се подаде и тръгне към него лъчезарният му другар, онзи с нечутия характер, най-веселият и неуморим човек, когото бе срещал.
И, както винаги в такива мигове, Ботев изля мисълта и чувствата си в стихотворение. В това стихотворение той видя и изпя най-ярко и най-точно картината на обесването.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило.
И твоя един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Сега там е паметникът. От гранит и бронз. От любов и признателност. И винаги когато минаваме оттам, сякаш чуваме ехото на гръмовните и незаглъхващи думи:
– Аз съм Левски! Апостолът на българската свобода...“
Откъс от книгата „Аз съм Левски“, автор Серафим Северняк
Коментари
Публикуване на коментар