На 07.02.1985 г. получих тази книга на Празника на буквите в първи клас. Помня колко я харесах – с тази ярка корица и страхотните илюстрации, големите букви и красивите заглавия.
Макар че имахме много книги в библиотеката си, тази беше специална за мен, защото олицетворяваше първото ми голямо постижение.
Чела съм я десетки пъти.
А днес, толкова много години по-късно, в един съвсем различен свят, Момчето я завършва. Същата книга – с посвещението от моята първа учителка:
„Всички букви зная –
мога да чета.
Имам си прозорче
светло към света.“
Светът е различен, наистина, но ценностите са си все същите. И красотата е все още една. И стремежът към знания все още разпалва душите. Стига само човек да има очи за всичко това.
И ето как, бримка след бримка, плетем този живот заедно. И вплитаме дребни, но ценни мъниста и тази жилетка от общи радости и книги става все по-красива и се надявам да топли. И него, и мен. За дълго.
Коментари
Публикуване на коментар