От няколко месеца живеем в приказка. Средновековна. И модерна... Рицарска и спортна.
Навлязохме в нея, когато прекрачихме прага на Спортен клуб по стрелба с лък Етър, и то просто защото следваме интересите на Момчето.
Като едно типично момче то стреля с всичко възможно по всичко възможно откакто може да седи. А откакто се научи да ходи, страстно посещаваме фестивали, на които има възможност да се стреля с лък.
Дори не знаех, че в България има клубове по стрелба с лък, а още по-малко се надявах да открия такъв във Велико Търново. Оказа се, че именно от тук започва българската си история този спорт, през 1978 г. Разбирате за какви традиции и успехи става въпрос.
Но дори не подозирате за атмосферата в клуба. Не, дори няма как да предполагате за този слънчев и тих оазис в забързания град, където деца и възрастни стрелят един до друг и комуникират като равни.
Аз съм твърд привърженик на ученето в групи с разнородна възраст, защото смятам, че това е най-нормалната среда за развитие, която предразполага към здравословна социализация, учене, затвърждаване и развитие на всички участници в процеса.
Но, освен всички изброени позитиви, Момчето се учи на:
- търпение,
- уважение,
- толерантност,
- концентрация,
- сила...
И това отново става по един съвсем естествен, ненатрапчив начин, защото всички наоколо се държат така – от 40-годишните до най-малките.
Всъщност най-хубавото е, че можете да пробвате и вие! Независимо от възрастта. Стига да имате желание можете да тренирате с детето си и да се развивате рамо до рамо.
Не знам дали има нещо по-хубаво от това децата ни да получават точно такова – истинско доказателство, че одобряваме и приемаме техните интереси.
И си мисля, че началото на учебната година е много добър момент за начало на нов спорт. Не само за децата. 😉
Коментари
Публикуване на коментар