Преди години и в България стана модерно да се говори за учене през целия живот. Тогава, като студентка, се чудех на този странен лозунг. Не беше ли достатъчна 17-годишната мъка, че и цял живот. Всъщност, след споменатите 17 години, за мен последваха още няколко в образователна институция и досега не са завършили неофициалните – онези, за които не получаваш диплома.
И наистина, човекът, който търси смисъл, дори без външния натиск на задължителното образование често открива от кого и на какво да се учи.
Възможностите, които ни дава интернет трябва да се използват! От интернет се научих как да плета на една и две куки, как да плъстя вълна, да правя бижута, да обработвам дигитално фотографиите си, научих себе си и цялото си семейство на ски бягане, с две думи развих художествените и спортните си умения.
И това не е всичко – научих се да водя блог, да го направя успешен, да продавам в интернет.
Но и това не е всичко, защото с всеки нов етап от живота идват нови интереси, нови търсения. За възпитанието и осъзнатото родителство също продължавам да уча всеки ден. Неяма как да изброя всичко, но това, което искам да ви кажа е, че съм на 45 г. и уча всеки ден. И зная, че момчето ми ме гледа и попива от това нормално, реално и просто отношение към живота.
Едва ли има нещо по-хубаво, което можем да дадем на децата си от собствения естествен стремеж към развитие. Не отделяйте интересите си от децата. Нека ви гледат как се развивате, как грешите и как търсите решения. Нека виждат блясъка в очите ви, нека усещат удовлетворението, което идва с новите знания, нека бъдат част от живота ви!
Коментари
Публикуване на коментар