Четем „Продавача на омраза“ от Слави Стоев. Една майсторски разказана история за важните неща в живота. От онези, които те учат без да наставляват, точно както децата обичат.
Стряскащо заглавие, което ме отблъскваше няколко години – и Слава Богу, че изчаках – защото сега, на 7 е съвсем подходяща възраст за мъдростта на тази книга.
Шрифтът за жалост е трудночетим – кирилизираната латиница, която стана модерно да се рекламира като „българска кирилица“. За хора с проблемно зрение и начинаещи читатели е изключително затрудняващ.
А сега, прочетете кратък цитат от книгата, с който се надявам да ви изпратя по-скоро до библиотеката или книжарницата, за да можем след това да в обсъдим в нашата група Бавно детство.
„В спокойния горски свят се разнесе интригуваща новина, която за кратко разбуни духовете на животните и ги разсея от работата по зимните приготовления. Първо един, после втори, накрая мнозина заразказваха, че в гората се е появил продавач на омраза. Един такъв, по-скоро смешен, отколкото страшен таралеж, облечен с цилиндър и с раирани в бяло и червено панталони. Всички се зачудиха защо се опитва да продава омраза и кой въобще би си купил нещо толкова неприятно. По-загрижените се притесниха дали няма да умре от глад през зимата, при положение че никой не би пазарувал от стоката му. Други пък предупредиха децата си да не се приближават много близо до него, защото може и да не е съвсем наред под цилиндъра. Но вълнението скоро отшумя, Продавача на омраза вече не беше новина и животните отново потънаха в собствените си грижи.
Седмица-две след появата му в гората една катерица, уморена от целодневно събиране на жълъди, реши да се поспре при него ей така, просто от любопитство, и малко да си почине.
– Защо буташ тази количка, та в нея няма нищо?
– Ами, за да имам по-търговски вид. Моята стока е невидима, тя се носи в душата, но така си личи, че съм търговец и продавач. Пък и в края на деня лягам в нея да спя, че от много обикаляне не ми остава време да си направя бърлога – отговори Продавача на омраза.
– Ха, и каква ти е стоката и най-вече защо някой ще поиска да купи от теб? Омразата е неприятно нещо – продължи разговора катерицата. Ей така, колкото да се намира на приказки, докато си почива.
– Аз продавам полезни неща, не приятни. Ето, да речем, на теб мога ga ти кажа кой те краде, и да те предупредя, за да ти е по-лесен животът. Виждам, че си уморена, а можеше да не си – можеше имаш много повече жълъди, ако не те крадяха най-нагло.
– Така ли? – попита катерицата. – Че кой може да ме краде, – всичките жълъди, които съм събрала, са си там, където са.
– Там са, ама това са тези, които си се бъхтила да събереш. А тe ти ги крадат преди това и когато дойде време да ги събираш, тях вече ги няма и трябва да работиш много повече, за да събереш храна за зимата – обясни Продавача на омраза. Звучеше толкова убедено, че катерицата неволно започна да се чуди дали пък около нея не се случва нещо важно, за което не си дава сметка.“
Коментари
Публикуване на коментар