Не, не искам да си открадваме моменти за природа. Искам да живеем в нея. По най-лекия и приятен начин, с тихо вдъхновение. Искам детето ми да я разбира и да диша в нейния ритъм.
И затова всеки ден сме там – в гората, на поляната, по пътеките, на скалите. Там обядваме, четем, играем, наблюдаваме растения, опознаваме птици и насекоми, разпознаваме облаци.
Не ми се чакат уроците по биология и география; учим всичко всеки ден. И повтаряме година след година, допълваме и разширяваме. И твърде често аз забравям, но детето помни. И прави връзки, сравнява, анализира. По най-естествения начин учи, здраво стъпило на земята, която обича, с ум освободен от екрани и отдаден на полезни знания.
Завиждам му.
Коментари
Публикуване на коментар