Днес ви представям един арктически пират, който си пие топлия ром под падащия сняг. И тук историята щеше да свърши, ако не ми беше известен първообразът на този мечок и урокът, който момчето следваше, за да го нарисува.
Да, очевидно е, че упътвания не желае да следва, но пък, от друга страна, прегръщам креативността му и вниманието към детайла.
Ако знаете, че вчера завършихме „Питър Пан“ с прекрасните илюстрации на Либико Марая, лесно ще си обясните и кораба от кутия за яйца, който ви показах преди няколко дни и нуждата от превръщането на един мечок в пират.
Скоро ще станете свидетели и на още материализирани елементи от книгата, която дни наред разтърсва въображението на нашето момче. Макар за мен да не е любима и да ме оставя по-скоро с противоречиви чувства, разбирам колко е привлекателна за едно момче, което обича трудностите и предизвикателствата и използвам момента да се боря с егото си и да я погледна под друг ъгъл. Намирам това за една много градивна страна на родителството и за възможност за развитие. Разбира се, подобни компромиси правя само с класическа литература. Консервативна съм, така е.
Коментари
Публикуване на коментар