Всичко започна през септември миналата година, когато се натъкнах на килимчетата за игра на Диви ягоди. Помня как нещо в мен избухна – възхищение, радост, любопитство... Поисках да съм дете, да играя с тях, поисках моето дете да не пораства... или поне да върна времето назад, за да може да поиграе на такова килимче по-дълго... С две думи, беше знаменателна среща.
И оттогава онова нещо, което избухна в мен работи. Като вулкан... като гейзер... Бълбука си и не спира.
И изведнъж извади на повърхността мисълта, че трябва и аз да пробвам. Просто трябва да се опитам да направя килимче. Килимчета. Да покрия цялата къща с килимчета за игра, да подаря на всички познати деца, независимо дали искат да играят с тях или не. Как да сдържам творчеството вътре? Трябва да излезе от мен този порив и това е.
И с момчето купихме вълна. Първият опит беше вулканът-свещник, който ви показах тези дни. И после, нямаше как – направихме първото си килимче за игра. И то за подарък. Двамата заедно галихме, търкахме, потупвахме. А после с иглите продължихме да плъстим и да дооформяме.
И стана то, стана. Стана прекрасно. И цветно, и здраво, и красиво. Защото го направихме заедно. А аз съм благодарна, че имам дете, заради което творя. И се надявам този плам някак да се запечата и у него и вдъхновението да не го напуска. Никога.
Коментари
Публикуване на коментар