Това е поредица с книгите, главите, приказките и стиховете, които ни създават зимно настроение и ни подготвят за най-хубавия празник – Рождество Христово.
Започвам с една много непопулярна книга, публикувана през далечната 1989 г., която днес можете да откриете само в библиотеките и втора ръка.
И все пак, чудна е книгата, наречена „Приятелите горанчета“ от словашкия автор Иван Калаш, който ни въвежда в един по-друг горски свят, изпълнен с горанчета, всяко от които се грижи за различно дърво, цвете а дори едно от тях следи за бракониера.
В книгата има три глави посветени на зимата. Ето част от...
Наистина ли враната е мъдра?
Зиме гората е съвсем друга. Тиха, тъмна и бяла.
И весела.
Снегът покрива къщичките на горанчетата. Затрупва всичко, каквото му падне. Натежалите вейки увисват, клоните стенат, а горанчетата пляскат с ръце от радост. Донякъде от радост, донякъде, за да се загреят.
Зиме всичко е съвсем друго. Защото още с първия сняг горанчетата се преместват в кухата върба на Винцент.
– При мене място колкото щеш. Непрекъснато ще сме заедно и ако се случи нещо, лесно ще помогнем на гората – беше решил веднъж отдавна Винцент и така си бе останало.
Но върбата трябва да се подготви за зимата. Горанчетата отнасят в нея много храна, зимни дрехи и всевъзможни играчки, за да се развличат.
– Винцент? - попита Самко.
– Хм?
– Пак ли ще влача желъди в твоята върба, а?
Разбира се, нали имаш пълен килер. И знаеш колко много изяждаме през зимата.
– Винцент?
– XM?
– Заеми ми твоето балонче.
– Как? И ти ли ще станеш доктор? – Не, но вместо да нося, мога да карам желъдите.
– Хм. Хммм. Хммммм. Е... добре де. Но извади всички вещи от кошчето и ги остави в кабинета ми. И гледай да не се блъснеш в нещо! И не претоварвай балона!! И се пази от глупавите птици!!! – нареждаше му Винцент.
– Та птиците не са глупави. И не ядат желъди – учуди се Самко, но
Винцент изчезна нанякъде.
И така, горанкото кара желъди от килера в кухата върба. Води балона за връвта и в коша са натъпкани два желъда. Горният дори се надига, като че ли иска да скочи. (Балонът трябва здравата да се напряга, за да пренесе такъв товар. Но вие не издавайте Самко пред Винцент!) После кара желъди с балончето малката горанка Инка.
След нея горанкото Мишко.
И накрая всички заедно.
Но както си вървяха по пътечката към кухата върба, пред тях на земята се спусна черната врана и започна да се хвали:
– Гррра! Аз съм сттррашно мъдрра врана.
Но когато никой не се съгласи с нея, тя се огледа наоколо, поклати глава, протегна шия и кръц! – прегриза връвчицата на балона...
Главата продължава, а и зимата остава в продължение на още две от общо 11 глави. Наивна и приятна книга, която започнем ли да четем трудно оставяме, докато не я завършим.
Коментари
Публикуване на коментар