Днес, шестгодишния ми син в библиотеката с пълен глас: – Това за мен е раят!
Държа да поясня:
👉Общинската библиотека в нашия град е стара и прашна.
👉Детският отдел е сврян в едно твърде малко помещение, което не е виждало ремонт от поне 30 години.
👉90% от книгите са от 70. и 80. години (но пък с чудесни преводи или въобще – хубави книги) или от най-некачествените издания в началото на демокрацията.
И все пак, това дете вижда рая там!
❤️Да! Има нужда да четем на децата още отпреди да се помнят. Защото мъдростта на книгите, с които израстват им помага да прозрат отвъд фасадата и да растат с важното – със смисъла!
Когато записахме момчето в библиотеката на около 3 г., беше най-младия читател. Месец след месец гради отношения с библиотекарката, трупа опит и развива интереса си към книгите. Разговаря свободно и уверено за необходимите му книги и винаги е предизвикателство да се задоволят търсенията му. Не зная вече колко талони с взети книги са изписани, според списъка, който водя сме прочели малко повече от 300 книги.
Но цифрите са без значение, ако останат без подплата от любов и вдъхновение.
А на 6 години да възкликнеш спонтанно, че това място – точно това, най-тясното, изпълнено с опърпани книги е твоят рай... Това доказва обичта.
Четете на децата си! Четете им стойностна литература. Бъдете избирателни и градете отношение към естетиката на писаното слово и всичко един ден ще започне да се връща. И ще разберете, че е имало смисъл.
Коментари
Публикуване на коментар