И понеже вчера ви дадох идея как по прост и достъпен начин да отбележите деня на народните будители с децата си, днес реших ви покажа как го направихме ние на практика.
Започнахме деня с много старата, но чудесно написана детска книжка „Бачо Киро“ от Филип Панайотов. Избрах да четем за него, защото той вече е познат на сина ми, освен това сме ходили в родната му Бяла черква.
Този, за разлика от друг път, докато четяхме, отбелязвахме всички градове и села, в които е бил Бачо Киро. Синът ми обича географските карти и винаги, когато някоя книга предлага възможност за картографиране на приключенията, той се възползва. Това е хубав начин за едно дете да преживее четивото, като му „мине през ръката“, като го позиционира на картата на света и се ориентира пространствено. Разбира се, това е и чудесен момент да упражниш географските си знания. Ние използвахме шаблон на България и атлас, в който да открием къде точно се намират посетените от Бачо Киро градове извън страната.
Поставихме ги на картата, обсъдихме с какво пътуванията му са допринесли за разширяване на кръгозора му и дойде време и за нашето пътуване. С цвете в ръка се отправихме към гроба на Бачо Киро в духовната и културната столица на България – Велико Търново.
След обесването му, Бачо Киро е погребан в общ гроб с други храбри български мъже, който се намира на днешната улица „Поборническа“.
Вчерашния прекрасен слънчев ден беше страхотен за разходка из старо Търново, за отдаване на почит към делото на един от многото български будители, за осъзнаване на факта, че тези хора са ходили по същите улици и са гледали почти същия пейзаж като нас... Прекрасен ден беше да изпитаме благодарност, че сме живи, че сме българи, че имаме свой език и вяра... Чудесен ден да бъдем заедно.
Ще се радваме да бъдем заедно и в нашата Фейсбук група Бавно детство, в която говорим за осъзнато родителство чрез творчество, четене и природа.
Коментари
Публикуване на коментар