Какво ще кажат хората?

 „Какво ще кажат хората?“ е един от най-мотивиращите въпроси, които сме чували от нашите майки и баби.

Живеем в страна, в която по-често, отколкото е здравословно хората са принудени да вземат решения на базата на социалния натиск. 

А какво, ако в името на децата се водим единствено от желанието да изградим уравновесени и самодостатъчни личности?

Да позволим на децата да изразяват емоциите си и да им оказваме подкрепа просто като бъдем до тях и ги приемаме, без да мислим за мнението на минувачите.

Да не ги караме да споделят играчките си, когато не искат, а да знаем, че когато се наиграят сами ще го направят, без да се притесняваме от другите майки на детската площадка.

Да спрем да принуждаваме току-що проговорили деца да поздравяват и вместо това уверено да даваме пример като поздравяваме и да знаем, че един ден ще започнат и те.

Защото всичко идва с времето си. Защото увереността, себеуважението и емоционалната стабилност са качества, които се градят с десетилетия и най-вече под влияние на усещането дали си приет от най-близките си.